„Групата на социалистите и демократите в ЕП осъжда този акт на провокация, който причини смъртта на 46 души и постави в опасност крехкия мир и стабилност на Корейския полуостров“, каза евродепутатът Кристиан Вигенин по повод потапянето през март на „южнокорейски кораб от севернокорейско торпедо“.

Евродепутатите обсъдиха отношенията между Северна и Южна Корея – „две държави, които делят един народ“ и приеха резолюция за ситуацията на полуострова с Катрин Аштън, върховен представител по външна политика и зам.-председател на ЕК.

Във всяка криза има и положителен елемент, изтъкна Вигенин в изказването си – привлича се вниманието към проблема и се дава възможност да се подновят усилията на страните за постигане на трайно решение. „Именно затова смятам, че възобновяването на шестстранните преговори няма алтернатива, особено като се има предвид продължаващата липса на яснота около ядрената програма на КНДР.“

Евродепутатът призова за много по-сериозен ангажимент и по-активна политическа роля на ЕС за постигане на стабилност и просперитет на Корейския полуостров. Съветът му към г-жа Аштън бе да използва новите инструменти и възможности, с които разполага, за да внесе ново качество и нова динамика в преговорите в бъдеще.

„Убеден съм, че времето за промяна наближава неизбежно, подчерта в заключение Вигенин. „Засега обаче не е достигната критичната маса от хора, които виждат тези промени по-скоро като възможност, отколкото като заплаха.“ В тази посока трябва да бъдат насочени усилията на международната общност, за да се избегнат подобни инциденти в бъдеще.

„Днес формулираме насоките на бъдещата Общата рибарска политика и търсим начини за запазване на поминъка на европейските рибари, намаляване на натиска върху рибните запаси в европейски води и задоволяване на търсенето на пазара на рибни продукти. Възможен отговор на тези предизвикателства дава докладът за развитие на европейските аквакултури“, заяви българският евродепутат.

Съгласно внесените от Илияна Йотова предложения в доклада, които днес ЕП одобри Европейската комисия е призована да изработи предложение за регламент за аквакултурите, който да внесе необходимата законодателна яснота в сектора.

„След като развитието на аквакултурите е приоритет на бъдещата Обща рибарска политика, то следва Комисията да отдели специално място за нейното финансиране в рамките на съществуващия Европейски фонд за рибарство. Това финансиране ще стимулира допълнително производството на аквакултури в целия Европейски съюз и особено в новите държави – членки с доказан потенциал, но с недостатъчно експлоатиран капацитет“, подчерта българският евродепутат, отправяйки призив към колегите си да подкрепят предложените текстове в документа.

С изменението на Общия регламент за структурните фондове се въвеждат много полезни мерки за държавите-членки, които засягат и България. Част от мерките са в отговор на затрудненията, породени от икономическата криза. С другата част от промените се намалява сложността и се изясняват редица процедури, с което се цели бенефициентите и управляващите органи да бъдат улеснени и стимулирани при използване на европейските средства. Едно от непосредствените положителни въздействия на новите изменения е удължаването на периода за усвояване на средствата от структурните фондове предвидени за 2007 г. и така те няма да бъдат загубени, а инвестирани в отложени или забавени проекти. Държавите, също така,  вече няма да губят, а ще могат отново да използват парите при засечени и коригирани от самите тях нередности при частичното затваряне на оперативните програми. Въвежда се и допускането на нови видове гаранции за авансовите плащания, с което се цели по-лесно и по-бързо парите да стигат до бенефициентите на помощта от еврофондовете. 

С днешното подписване приключи процедурата по съвместно вземане на решение между Съвета и Европарламента по изменението на общите правила за структурните фондове. Новият регламент ще влезе в сила след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз, което се очаква да стане до края на месеца.

Българският евродепутат припомни, че мнозинството от евродепутатите подкрепят разширените правомощия на Евростат и увеличените възможности за контрол.  

„Междувременно комисарят Оли Рен посочи България за пример като страна, в която Евростат ще изпрати първата проверка с новите си одитни функции, поради съмнения в достоверността на данните, които е подало българското правителство за бюджетния дефицит и дълга. Само за броени дни в резултат на това изявление позициите на България на световните пазари рязко се влошиха“, заяви Илияна Йотова.  Комисията трябва да извърши задълбочен анализ за това дали е извършена фалшификация, дали става дума за небрежност или има други причини. 

„Очевидно в случая българското правителство е нарушило  комуникацията си с ЕК и е оставило впечатление за непрозрачност и неверност на предоставените данни. Не е коректно обаче  отделните страни-членки да се посочват и се използват като аргумент в полза на решението за увеличените контролни правомощия на Евростат в една достатъчно трудна и деликатна дискусия, която предстои и в Европейския парламент, и на срещата на върха в Брюксел тази седмица“, завърши българският евродепутат.

По покана на българските евродепутати-социалисти гост-лектори на семинара ще бъдат Жан-пол Пиеро, политически редактор на френския ежедневник „Юманите“ и Марк Селдън, редактор в британското списание „Трибюн“ и бивш член на Националния изпълнителен съвет на Лейбъристката партия.

Обективността и работата на медиите в условия на криза, както и предизвикателствата пред европейската левица в ХХІ век ще се сред темите, които ще са обект на дискусии по време на форума.

Свои изложения ще направят и българските евродепутати-социалисти Ивайло Калфин, Илияна Йотова и Кристиан Вигенин.

Очаквам през есента на тази година Парламентарната Асамблея ЕВРОНЕСТ да стане факт. Това заяви българският евродепутат от Групата на социалистите и демократите (СД) и председател на делегацията на ЕП в ЕВРОНЕСТ Кристиан Вигенин в коментар по повод провелата се по-рано днес среща-разговор с еврокомисаря по въпросите на разширяването Стефан Фюле. Поводът за срещата на членовете на ЕП с еврокомисаря Фюле е първата годишнина от лансирането от ЕС на политиката на Източното партньорство, насочена към сближаване с шест държави от бившето съветско пространство (Украйна, Молдова, Беларус, Армения, Грузия, Азербайджан)

„Една година след старта на Източното партньорство е време да направим оценка на постигнатото, както на нещата, които оттук нататък трябва да свършим, така и да планираме за периода след 2013 г. Идва време да мислим и за финансовата рамка, и за средствата, които ще трябва да бъдат заделени за Източното партньорство за следващия период. Делегацията на Европейския парламент в Парламентарната Асамблея ЕВРОНЕСТ следи тези процеси, въпреки че самата Асамблея още не създадена ние работим активно по този въпрос“, коментира след края на срещата Кристиан Вигенин.

„След две седмици по моя покана в Брюксел ще бъдат председателите на делегациите в ЕВРОНЕСТ на петте страни от Източното партньорство без Беларус, където ще обсъдим, както въпросите, засегнати на срещата днес, така стъпките, които ни предстоят за създаването на самата Асамблея, което аз очаквам да стане факт през есента на тази година“, заяви още българският евродепутат.

„Въпросът за участието на Беларус продължава да стои като основна пречка пред създаването на Асамблеята. Мисля че постепенно се оформят компромисни решения, които биха могли да ни дадат този шанс, защото както комисар Фюле сподели днес парламентарното измерение на инициативата е много важно, за да може тя да функционира по-добре“, каза в заключение Кристиан Вигенин.

На свое заседание вчера Комисията по бюджети на Европейския парламент взе решение да бъдат върнати на държавите-членки неизползваните средства от бюджета на Европейския съюз за 2009 г.

Заместник-председателят на Комисията по бюджети Ивайло Калфин (Група на социалистите и демократите (С&Д) заяви в коментар след вота:

„Безспорно решението за възстановяване на част от вноските ще бъде добре посрещнато в някои държави-членки в условията на икономическа криза и бюджетни трудности. Същевременно е много жалко, че 2,5 млрд. евро не се използваха по-ефективно за борба с кризата на европейско равнище.

Съгласно приетото решение България ще получи 6,5 млн. евро обратно от годишната си вноска.

Българският евродепутат е поканен да ръководи пленарната сесия на тема „координация на икономическите политики в Европа за излизане от кризата“, по която основен докладчик ще бъде известният френски професор и директор на Институт „Брюгел“ Жан Писани-Фери.

В рамките на експозето си Ивайло Калфин ще запознае участниците във форума с дебатите в Европейския парламент и различните предложения за провеждане на обща икономическа политика за изход и възстановяване след кризата.

Визитата беше осъществена и благодарение на подкрепата от страна на египетските власти, чиято безценна помощ беше високо оценена от членовете на делегацията.

„Тревожната и влошаваща се хуманитарна ситуация призовава към незабавно и трайно прекратяване на израелската блокада на Газа”, заявиха членовете на делегацията на ЕП. Призивът на евродепутатите се отправя на фона на рязкото намаляване на насилието в района на Ивицата Газа в последните месеци.

В официалната позиция на делегацията на ЕП се казва още, че блокадата напълно е изолирала жителите на Газа, обричайки ги на живот в крайна бедност, като 80 % населението зависи от хранителни помощи. Блокадата не само вреди на населението, но и създава условия за черен пазар, като по този начин действа в полза на радикалните движения, позволявайки натрупване на допълнителни средства.

„Блокадата трябва да бъде прекратена, за да се позволи пълен достъп до хуманитарна помощ, да се започне възстановяването и да се даде възможност за легитимна икономическа дейност и надежда за населението”, заявяват евродепутатите.

„ЕС трябва незабавно да лансира политическа инициатива за ввдигане на блокадата над Газ и да започне възстановяване на базовата инфраструктура. „Трябва да се види с очите” описва най-добре реалната ситуация в Газа. Сама двама външни министри на ЕС са посещавали Газа досега. Ние призоваваме останалите 25 да отидат и да се запознаят със ситуациятата на място. ЕС трябва да се ангажира истински с ролята на омиротворител”, се казва още в изявлението на евродепутатите.

Българският евродепутат от Групата на социалистите и демократите (С&Д) в ЕП Кристиан Вигенин ще вземе участие в заседанието на Комитета за парламентарно сътрудничество ЕС-Русия, което се провежда на 27 и 28 май в руския град Перм.

Човешките права и гражданското общество в Русия ще са основен акцент в разговорите, като се очаква евродепутатите да обърнат особено внимание на руските си колеги на зачестилите случаи на посегателство срещу правозащитници на територията на Руската федерация. Друг основен въпрос, който ще попадне във фокуса на дебатите е улесняването на визовия режим между Европейския съюз и Русия.

В рамките на визитата европейската делегация ще има възможността да разгледа нефто- и газопреработвателните съоръжения на руската компания „Лукойл“, разположени в района на град Перм, където ще участва в дискусия посветена на „Опазването на околната среда в контекста на устойчивото икономическо развитие“.

Сред обектите, които ще посети европейската делегация е и единственият в Русия Музей на историята на политическите репресии „Перм-36″.

Българският евродепутат от Групата на Социалистите и Демократите (С&Д)  и заместник-председател на Комисията по бюджети в ЕП Ивайло Калфин заминава на посещение в Израел, Палестинските територии и Египет в състава на официална делегация на ЕП.

Основна цел на четиридневното посещение е да се направи оценка на досегашната работа на Европейския съюз в региона и да се потърсят възможности за повишаване на нейната ефективност.

„ЕС е най-големият донор в региона, без това усилие да съответства на политическата тежест на Съюза. Това очевидно трябва да се промени”, заяви Ивайло Калфин преди отпътуването на делегацията днес.

„ЕС ще продължи да бъде силно ангажиран с подкрепата на мирния процес, заедно с другите международни фактори, но трябва да преценим как можем да постигнем повече конкретни резултати”, добави още българският евродепутат.

В одобрената от ЕП резолюция бяха включени и всички предложения за изменения, внесени от българските евродепутати. Съгласно приетия текст отпуснатите средства са предвидени предимно за извеждането от експлоатация на блокове І – ІV, като част от финансовата помощ ще се използва и за проекти за опазване на околната среда, модернизиране на секторите на производството, преноса и разпределението на електроенергия в България и др.

Резолюцията на ЕП беше приета с 518 гласа „за“, 17 „против“ и 73 „въздържали се“.

Основна цел на ЕС в Южен Кавказ трябва да е активно участие в стабилизирането и окуражаване на развитието на Армения, Грузия и Азербайджан към стабилни демократични държави, способни да установят добросъседски отношения и да се интегрират в политиките на ЕС. Това заяви българският евродепутат от Групата на социалистите и демократите (С&Д) в ЕП Евгени Кирилов по време на дебата предшествал гласуването на изготвения от него доклад за „Нуждата от стратегия на ЕС за Южен Кавказ“. По-рано днес евродепутатите одобриха предложения документ с огромно мнозинство.

„Южен Кавказ не е само регион граничещ с Европейския съюз (България и Румъния имат морска граница с него), но и регион от голямо стратегическо значение за ЕС от гледна точка на политика, икономика и сигурност. Следователно основна цел на ЕС в Южен Кавказ трябва да е активно участие в стабилизирането и окуражаване на развитието на Армения, Грузия и Азербайджан към стабилни демократични държави, способни да установят добросъседски отношения и да се интегрират в политиките на ЕС“, заяви в началото на дебата Евгени Кирилов.

Българският евродепутат припомни, че „Европейският парламент подкрепя активно всички инициативи на ЕС, които увеличават присъствието на Съюза в региона и в частност що се отнася до най-скорошната му – Източното партньорство“. Евгени Кирилов изрази надежда, че този нов процес (Източното партньорство) ще допринесе за допълнителното сближаване на трите страни с Европа и нейните ценности, като подчерта, че този процес е двупосочен и „изисква усилия и отдаденост от двете страни“.

„Стратегическото геополитическо разположение на региона, нарастващата му роля на важен енергиен, транспортен и комуникационен коридор, свързващ Каспийския регион и Централна Азия с Европа, както и увеличаващата се загриженост на ЕС в областта на енергийната сигурност, предполагат нарастващо присъствие на Съюза в региона, включително в завършването на тръбопровода „Набуко“.

Въпреки това, тези амбициозни политики на ЕС ще бъдат трудно реализирани, в сянката на неразрешените конфликти в Грузия и Нагорни Карабах“, подчерта Евгени Кирилов.

Българският евродепутат припомни, че конфликтът от 2008 г. в Грузия е дал възможност на ЕС да осъзнае необходимостта да играе по-активна роля в региона, „особено що се отнася до превенцията и управлението на конфликти“.Според Евгени Кирилов, това заключение важи с най-голяма сила при конфликта в Нагорни Карабах, „където отсъствието на ЕС се усеща  изключително силно“.

„Конфликтите в региона изискват специални усилия и от гледна точка на стотиците хиляди изселници (в региона), чието положение остава неприемливо, има сериозно хуманитарно измерение и представлява пречка в развитието на трите страни“, допълни Евгени Кирилов, подчертавайки:

„ЕС разполага със средствата и опита да допринесе за създаването на по-толерантна атмосфера в Южен Кавказ.“