Политиката на сближаване играе съществена роля за конкурентостта на европейските региони и за да се продължи с нейното изпълнение и постижения са необходими съответните средства. Това заяви българският евродепутат от Групата на социалистите и демократите (С&Д) Евгени Кирилов по време на провелия се късно снощи дебат за управлението на средствата по Политиката на сближаване на ЕС, в рамките на пленарната сесия на Европейския парламент в Страсбург. В изказването си българският евродепутат засегна два важни въпроса:  за размера на ресурсите за Политиката на сближаване в бъдеще, както и за промените, които се предлагат от Европейската комисия.

Според Евгени Кирилов „по никакъв начин парите за Политиката на сближаване не трябва да бъдат по-малко, отколкото са за настоящия програмен период“.

„Ние не искаме да има и допълнителен товар върху бенефициентите“, подчерта още българският евродепутат.

Той открои, че моделът на бъдещата Политика на сближаване ще зависи от решенията, които се вземат и с участието на евродепутатите, но подчерта, че Европейската комисия има важна роля и се обърна към еврокомисаря по регионалната политика Йоханес Хан с думите:

„Тук ние разчитаме на Вас, комисар Хан, защото някои от предложенията, като това да има предварителни условия към държавите членки за да получават финансова помощ от ЕС, се нуждаят от допълнително изясняване“.

„Политиката на сближаване е за всички региони, които имат нужда от подкрепа и не трябва да допускаме те да страдат заради неефективността на някои национални правителства“, подчерта Евгени Кирилов. Той изрази съгласие с европейския комисар Хан, че е важно да се развиват всички нива, на които се използват средствата от ЕС и наблегна, че „е от ключово значение да не се замества „сложността на процедурите“ с „предварителни условия“ и да не се прави отново тежък живота на крайните бенефициенти“.

В заключение българският евродепутат призова:

„Трябва да позволим на регионите активно да участват, да им позволим да чувстват съпричастност към процеса и да им дадем нужните ресурси за да се постигнат резултати от политиката на сближаване.“

„Разбира се, трябва да направим необходимото те да използват тези средства по най-ефикасния начин“, завърши Евгени Кирилов.

Този призив отправиха участниците в работна среща в Европейския парламент, посветена на развитието на този сектор в ЕС, организирана от българския евродепутат от Групата на социалистите и демократите (С&Д) в ЕП Ивайло Калфин и „Бизнес софтуер алайънс“ (BSA), организация, представляваща IT бизнеса в Брюксел.

В срещата участваха директорът на Европейската агенция за мрежова и информационна сигурност (ЕНИСА) Удо Хелмбрехт, представители на Европейската комисия и евродепутати.

Инициативата на Ивайло Калфин, докладчик на ЕП по въпросите на цифровия дневен ред, да събере експерти от всички заинтересовани страни в областта на развитието на информационните технологии идва само дни, след като европейския комисар по цифровия дневен ред Нели Круз обяви, че ЕК започва да разработва стратегия за cloud computing.

Клаудкомпютингът (облачни изчисления или изчисления в облак) е сравнително нова услуга, която бързо набира скорост и която позволява съхраняването и обработката на данни на отдалечени дата центрове (компютърен облак). Все повече компании, а и някои правителства се решават да изнесат съхраняването на базите си данни като електронна поща, документи и друга информация в „облака“. Технологията е вече широко разпространена и се използва активно от най-големите в мрежата: Google, Apple, Facebook, Ebay и Amazon. По последни данни до 2014 г. секторът ще достигне стойност от 110 млрд. евро.

„Някои дори говорят за революция на cloud computing услугите. Това, което е нашата цел на законодатели е да я стимулираме и да гарантираме, че тя ще протече гладко“, заяви Ивайло Калфин. В момента европейското законодателство в тази област е силно остаряло и изискванията за опазване и съхранение на данните и работата с тях, създават пречки за разрастването на този вид бизнес в ЕС, въпреки огромния интерес към него.

Според българския евродепутат чрез използването на информационни технологии става много по-достъпно за малките и средни предприятия, индивидуалните потребители и администрации. Чрез споделянето на лицензионен софтуер интернет, ще стане по-евтин, защото ще отпадне нуждата от купуване на лицензиран софтуер, а вместо това ползвателите ще могат да споделят помежду си някои от тези програми.

Директорът на ЕНИСА Удо Хелмбрехт, който представи пред участниците изследването на агенцията за бъдещето на сектора, заяви, че лесната му достъпност, която не е свързана с увеличаване разходите на IT операторите, гарантират бъдещия му успех. Ивайло Калфин посочи, че cloud computing услугите имат потенциал да се превърнат в аутсорсинг на следващите поколения по отношение на връзките между компаниите.

Експертите от ЕНИСА смятат, че е неизбежно все повече държавни и международни институции да започнат да ползват услугите на cloud computing.  Европейската агенция препоръчва не само на институциите, но и на правителствата от страните членки да се заемат с разработване на стратегии и бизнес-модели за развитие на cloud computing за следващите 10 години.

„Миграцията може да има положителен ефект, ако съумеем да я управляваме добре. Няма как да разрешим проблема с прекалената миграция, посредством изграждането на стени и поставянето на нови препятствия пред мигрантите. Европейският съюз трябва да подпомогне създаването на работни места и нови възможности за младите хора в страните на произход на мигрантите“, заяви по време на дебата Кристиан Вигенин, координатор на Групата на С&Д в Комисията по външни отношения на ЕП.

От своя страна Корина Крецу, заместник-председател на Комисията по развитие в ЕП, подчерта, че ако бъде добре управлявана може да бъде използвана като инструмент за стимулиране на развитието.

Тя настоя, че миграцията и развитието са два взаимосвързани феномени, които си влияят взаимно по множество начини – докато действията, ориентирани към развитие могат да спомогнат за справянето с фундаменталните причини за миграционните потоци, от своя страна миграцията може да има положителен принос за развитието, в това число икономическия ръст, социалните привилегии и технологичния напредък.

„Миграцията има отдавна допринася за развитието и икономическото, и социално благоденствие както на страните на произход, така и на страните-дестинации“, заяви още Корина Крецу.

Около този извод се обединиха участниците в организираното днес от Групата на социалистите и демократите в Европейския парламент изслушване „Прозрачност и енергийни пазари“. Негов домакин беше българският евродепутат Ивайло Калфин, който е докладчик по предложението за регулация на извънборсовата търговия на деривативи, клиринговите къщи и депозитарите в Комисията за промишленост, изследвания и енергетика на Европейския парламент.

Определянето на правила за функционирането на пазарите на деривативи, които се търгуват извън официалните пазари, вече е факт в САЩ и сега ЕС се подготвя също да въведе правила за тази дейност. В обхвата на законодателството попадат сделките над определен обем, който ще бъде определен от новосъздадения Европейски орган за пазарите и ценните книжа.

Предложението, което в момента се разглежда от Европейския парламент, съдържа две съществени нововъведения във функционирането на пазарите на деривативи:

Предвижда се страните, които сключват договори извън официциалните пазари, да бъдат задължени да подават информация за тях в съответния национален депозитар. А също и сделките да преминават през клирингова къща, която поема риска за неизпълнение на договорите или за фалит на една от двете страни.

Надзорът на неофициалните пазари, както и на клиринговите къщи се разделя между националния надзорен орган и Европейския орган за пазарите и ценните книжа в Париж.

„С новата регулация на практика ще бъде намален рискът от този вид сделки и ще се увеличи тяхната прозрачност. Същевременно е важно да се прецени правилно точното дозиране в регламентирането на този вид дейност и там, където не се създава системен риск, да не се допуска свръхрегулация“, коментира Ивайло Калфин.

В момента нефинансови компании, които търгуват със стоки като зърно, метали и петрол, използват деривативите като инструмент за намаляване на собствения си риск. Евентуални регулации, които биха изисквали прекалено скъпи регистрации или високи депозити, биха отказали такива участници на пазара от използването на подобни финансови инструменти, което ще доведе до обратния на търсения ефект, смята евродепутатът.

Затова в становището си от името на Комисията за промишленост, изследвания и енергетика на ЕП, Ивайло Калфин предлага компаниите, които не създават системен риск, да бъдат подложени на по-облекчен работен режим. Според него така те ще могат да се задържат на пазара и няма да са принудени да прехвърлят допълнителната финансова тежест върху крайните потребители.

*           Деривативите са договори, чиято цена зависи от други активи – акции, облигации, борсови стоки, валути и лихвени проценти. Тъй като сделки с деривативи не се отчитат, е трудно да се прецени какъв е техният дял, но различни източници посочват, че около 10% от световната търговия се извършва чрез този вид финансови инструменти.  64 вида продукти се търгуват на деривативните пазари. Предполага се, че обемът на световния пазар на деривативи е около 684 трилиона долара (към юни 2008 г.)

Коментарът на Херман ван Ромпой дойде в отговор на запитване на българския евродепутат от Групата на социалистите и демократите (С&Д) Ивайло Калфин Във връзка с одобреното от Съвета на ЕС предложение за създаването на  Европейският пакт за конкурентоспособност  между страните в еврозоната.  Българският евродепутат попита президента на Съвета дали ще посъветва ЕП да подкрепи промени, „които разделят държавите от еврозоната от останалите, създаването на клубове на избраните вътре в Съюза, които да заменят общото вземане на решения „.

В отговор президентът на Съвета на ЕС увери, че  държавите извън еврозоната ще бъдат консултирани по изготвянето на плана и че при определени условия ще могат да се присъединят към него. Според него България и останалите страни, извън еврозоната ще могат да се присъединят към плановете за съживяване на европейската икономика чрез стимулиране на нейната конкурентоспособност.

От своя страна българският евродепутат-социалист Илияна Йотова обърна внимание на другата важна тема, засегната по време на Европейския съвет от 4 февруари – тази за енергийната сигурност на ЕС

„Какво е отношението на Съвета и на Комисията по проекта „Южен поток“ и има ли противоречия с изграждането на „Набуко“, попита Илияна Йотова. Тя припомни и последните решения на Съвета, в които се подчертава, че Европа има нужда от разнообразяване на пътищата и източниците на доставки на природен газ.

В отговора си европейският комисар Марош Шевчович заяви, че  въпросът за „Южен поток“ е от голямо значение за ЕС, тъй като ще даде достъп до нови източници на енергия за Европа.

Еврокомисарят изложи виждането си, че енергийната сигурност зависи от създаването на вътрешен енергиен пазар и работещи за него механизми, от подобряването на външните политики, свързани с енергийните доставчици и от точния анализ на евентуалните рискове. Европейската комисия е поела ангажимент за изясняване на всички сделки с доставчиците на европейско ниво, за да се увеличи прозрачността и да се засили сътрудничеството.

„Това, което научихме от икономическата криза бе колко много сме взаимно зависими и колко важно е да се подобри сътрудничеството на европейско ниво“ заяви още еврокомисар Шевчович.

Призивът на Ивайло Калфин идва, след като лидерите на ЕС приеха по принцип предложението на германския канцлер Ангела Меркел и на френския президент Никола Саркози за подобряване конкурентноспособността на ЕС в петък в Брюксел.

Планът на Германия и Франция от шест точки, трябва да бъде осъществен през идните 12 месеца в страните от еврозоната. Той включва приемането от 17-те държави, използващи общата валута на “решение за взаимно признаване на дипломите и професионалните квалификации, за да бъде насърчено свободното движение на работници“, както и други мерки, свързани с размера на заплатите, възрастта за пенсиониране и строгата бюджетна дисциплина. Според двамата лидери тези стъпки трябва да се приемат спешно, за да се подобри конкурентноспособността в еврозоната и да се стабилизира общата валута „в името на гарантиране на щастието и европейското единство за бъдещите поколения.“

„Очевидно всички аргументи за автоматичното признаване на дипломите, които не се разбират от българското правителството, се споделят от канцлера на Германия и от президента на Франция“, заяви Ивайло Калфин.

Той предупреди, че ако правителството пропусне шанса да се включи в Европейския пакт за конкурентноспособност, „България ще се превърне във второкласен член на ЕС, образованите в Европа българи ще останат в страните от еврозоната и изтичането на мозъци от страната ще се задълбочи“.

Българският евродепутат води от есента кампания, целяща да привлече вниманието на кабинета и Народното събрание към трудностите, с които се сблъскват дипломиралите се в ЕС българи,  желаещи да работят в родината си. Съществуващата процедура за легализация е тежка, скъпа и силно бюрократизирана и е поверена на нарочен орган в Министерството на образованието и науката, комуто е поверена преценката на дипломите. Вижте повече  http://www.kalfin.eu/news/initiative_read/40

Ивайло Калфин настоява България да се присъедини от самото начало към „Пакта за Европа“, както беше наречена инициативата на Меркел и Саркози, ако не иска да превърне гражданите си във второстепенни европейци.

„Единствената проверка, която трябва да се прави за дипломите е за тяхната достоверност и тя трябва да се запази, за да се избегне повторение на случаи като този с Калина Илиева“, убеден е Ивайло Калфин.

Евродепутатът води кампания за оказване на граждански натиск върху българските власти, в която могат да се включат всички желаещи, като пишат на електронната поща на премиера Борисов на министъра на образованието Игнатов и на депутатите от Народното събрание за отмяната на легализацията на европейските дипломи в България. Запознайте се с текста на писмото http://www.kalfin.eu/news/read/524

Лидерите на ЕС възложиха на председателя на Съвета на ЕС Херман ван Ромпой да развие плана, съобразно изискванията на Лисабонския договор. Европейският пакт за конкурентноспособност вероятно ще бъде приет от страните от еврозоната още в началото на март, а лидерите на ЕС ще го одобрят на 24 и 25 март на следващата си среща в Брюксел.

Ако до посочената дата ЕП не получи изискваните документи, то в доклада на парламентарната комисия ще се напише, че не е възможно да се вземе решение, поради липса на информация и ЕП не може да даде препоръка трябва ли България и Румъния да се присъединят към Шенген или не. С това Европейският парламент ще приключи процедурата по консултация със Съвета. Ако това се случи, отговорността за крайното решение за България и Румъния остава при Съвета и той няма да има възможност за оправдаване на евентуални забавяния с членството на двете страни в Шенгенското пространство.

Членовете на парламентарната комисия се обединиха около това решение и припомниха, че се отказва информация, при положение, че при предишното разширяване на шенгенското пространство през 2007 г., Съветът е дал достъп до необходимите документи на Парламента. Според докладчика Карлос Коелю това е недопустим парадокс, тъй като сега е в сила Лисабонския договор, за разлика от преди четири години, а в случая с България и Румъния днес се дава много по-малко информация, отколкото през 2007 г., когато в Шенген са приети държави като Чехия, Естония, Полша, Словакия и други.

Във въпроса се отбелязва изключително завишеният брой на разрешенията за СРС /в момента по неофициална информация става дума за около 20 хиляди разрешения за СРС/, както и закриването на независимото бюро за контрол върху тях със специално решение на Народното събрание  в България.

Тревогата на европейските парламентаристи  се свърза и с факта, че едва 2% от тях се използват за съдебни цели, а за останалите има съмнения за политическа употреба.

Евродепутатите припомнят също така зачестилите случаи и в други държави-членки, в които защитата на личните данни на гражданите е изложена на риск, особено когато се отнася до сътрудничество в областта на правосъдието и вътрешните работи.

Европейските социалисти питат ЕК дали ще инициира ново законодателство за още по-голяма защита на личните данни, върху основата на директива 95/46/ЕО, както и какво смята да предприеме за засилване на сътрудничеството при защитата на личните данни на гражданите на в областта на правосъдието  и сигурността в ЕС.

Съгласно процедурата на ЕП, устният въпрос ще бъде официално зададен в рамките на предстоящата пленарна сесия 14-17 февруари.

Гюнтер Йотингер представи пред евродепутатите предложението на Европейската комисия за енергийна стратегия на ЕС, което ще бъде обсъдено на 4 февруари от лидерите на Съюза.

Според Ивайло Калфин Европа трябва да е по-амбициозна и да мисли и за периода след 2020 г., когато планира как да развива енергийния си пазар. Социалистите в ЕП смятат, че до 2020 г. страните членки могат да произвеждат до 25 % „зелена“ енергия, вместо поставените досега цели от 20 %. Технически, до 2050 г. ЕС може да постигне 90-100%-ов дял на електроенергия, добивана от възобновяеми източници. По отношение на енергийната ефективност, Групата на С&Д  настоява до 2040 г. да се заложи цел от 40%. Сегашният праг е 20% до 2020 г. и не се полагат достатъчно усилия, за да бъде достигнат.  

Ивайло Калфин настоя Европейската комисия да помисли и за хората, които не могат да си плащат енергийните сметки. По данни на социалистите между 50 и 120 милиона граждани на ЕС страдат от т.нар. „енергийна бедност“.

Според българския евродепутат не е ясно и как ЕС ще гарантира необходимите инвестиции, за да обезпечи плановете си за довършване изграждането на енергийната инфраструктура на Общността. Стратегията предвижда енергопреносните системи на всички държави да бъдат свързани, така че те да са в състояние да си помагат при енергийни кризи, като тази през зимата на 2009 г., предизвикана от временно прекъсване на газовите доставки от Русия.

Еврокомисар Йотингер изложи пред членовете на Комисията плановете за свързване на преносните мрежи за електроенергия и газ на държавите-членки, както и за създаване на хранилища за енергийни мощности, добивани от възобновяеми източници, включително на Балканите. По изчисления на ЕК това ще струва около 1 трилион евро.Средствата се предвижда да се набират предимно от частни инвестиции, но тази сума може да се подпомогне и с емисия на проектни облигации от Европейската инвестиционна банка, както и с публични средства от националните и европейския бюджети.

Ивайло Калфин предупреди, че енергийната стратегия на ЕС не поставя ясни приоритети и не дава достатъчно отговори на въпроса за публичните средства по финансирането на енергийни проекти. Евродепутатът предлага да се създаде отделен фонд за енергия или средствата за такива проекти да бъдат отделяни в специален раздел на бюджета. Според него съществува и риск намеренията за използване на средства от структурните фондове на ЕС, да доведат до недостиг на средства за други програми, което ще засегне особено догонващите държави и региони в ЕС.

Комисията по петиции на Европейския парламент ще подготви и изпрати своя мисия в България за установяване на многобройните нарушения в опазването на околната среда, сигнализирани от български граждани. Това решение се взе на заседание на Комисията днес, на което бяха разгледани четири петиции, внесени от инициативни комитети на български граждани, свързани с нарушения в нормите и регулациите на ЕС в областта на опазването на околната среда и прилагането на програмата НАТУРА 2000.

Основен акцент в разглежданите петиции падна върху инициираната от над 13 600 български граждани, свързана с изграждането на спортно-туристически център в района на връх Перелик, област Смолян „без провеждане на оценка на въздействието върху околната среда и обществено допитване, изисквани от директиви 2001/42 ЕО за оценка на ефекта върху околната среда породени от определени проекти и програми и 92/43 относно запазването на натуралните хабитати и дивата фауна и флора“.

Пред Комисията беше представен отговорът на петицията от страна на ЕК, според която, съгласно материалите предоставени от българските власти, няма доказателства за нарушения на нормите и директивите на ЕС за опазване на околната среда. Представител на вносителите на петицията представи пред членовете на Комисията и представителите на ЕК снимков материал от района на връх Перелик, доказващ че на място има ново-изградена постройка и са поставени билбордове с предупреждение, че туристите се наблюдават от камери.

В качеството си на член на Комисията по петиции, българският евродепутат от Групата на социалистите и демократите (С&Д) Илияна Йотова припомни на колегите си, че това не е първият случай, в който в България „се пренебрегват препоръките на европейски институции в областта на опазването на околната среда“.

„Преди 2 години в комисията по петиции беше разглеждана петиция от Birdlife относно построяването на вятърни генератори на „виа Понтика“, които нарушаваха територията на програмата НАТУРА 2000. Нито една от препоръките на комисията по петиции или на ЕК не се взе предвид от българските власти. Изпращат се предложения за справяне с проблемите, но никой не се съобразява с тях“, изтъкна Илияна Йотова.

Според българския евродепутат вина за това има и процедурата по разглеждане на петиции, която „е твърде тромава“.

„Минали са 2 години от внасянето на тази петиция. За тези 2 години не къща, а цял комплекс може да се построи. А законът очевидно няма обратно действие, т.е. вече построените съоръжения, в този случай къща, не може да бъде разрушена. Настоявам за възможно най-бързи действия от страна на комисията, както и изпращане на мисия в България възможно най-скоро“, заяви Илияна Йотова.

Всички членове на Комисията по петиции на ЕП бяха единодушни,че България има сериозен проблем с прилагането на директивите на ЕС за опазване на околната среда и прилагането на програмата НАТУРА 2000. Предвид многобройните жалби от български граждани, Комисията по петиции с единодушие прие да се предприеме мисия в България за установяване на фактите по сигнализираните нарушения.

От своя страна представителят на ЕК заяви, че поиска допълнителна информация и проверка от страна на българските власти по представените факти.

И четирите петиции от България, обсъдени днес, остават отворени за допълнително разглеждане от страна на Комисията по петиции, като копие от тази на инициативния комитет от жители на община Челопеч срещу разрешителното за увеличаване на добива на злато с помощта на цианидна технология за обработка беше изпратено за допълнително мнение от Комисията по околна среда на ЕП.

Европейският парламент може да поиска да се сложи краен срок на програмите за компенсиране на страните, използващи европейски компенсации за затваряне на ядрени мощности. Това предложение се съдържа в доклад, който се обсъжда в комисиите по промишленост, изследвания и енергетика, и по бюджетен контрол на ЕП, изготвен по инициатива на румънския евродепутат Мариян-Жан Маринеску (ЕНП). В момента такива програми се осъществяват в България, Литва и Словакия.

Според вносителя на доклада изпълнението на програмите за компенсиране се забавя, а страните-бенефициенти на средствата са похарчили твърде голяма част от тях по проекти, които не са свързани пряко с извеждането от експлоатация на старите блокове на атомните централи.  Румънският евродепутат твърди, че същинското извеждане от експлоатация на енергийните блоковете още не е започнало, макар по-голяма част от средствата в размер на 2,78 млрд. евро вече са изразходвани.

Съгласно действащите програми Литва и Словакия затвориха по два блока съответно в атомните централи „Игналина“ и „Бохунице“, а България – четири малки реактора в АЕЦ „Козлодуй“. За да се справят със загубите от спирането на мощностите и за да ги подпомогне в извеждането от експлоатация ЕС отпусна компенсации на трите страни, които следва да се изплатят до 2013 г. За България първоначалния срок бе до 2009 г., след което бе  удължен до 2013 г. и допълнително бяха заделени 300 млн. евро, с което общият размер на европейската помощ за страната достигна € 850 млн.

Румънският евродепутат смята, че и трите страни се бавят с изпълнението на програмите. България е договорила 62,42% от европейските средства, а е изплатила 41,84%. В Словакия са контрактувани 59% и разплатени са 25,7%. Докато в Литва са подписани 64%, а са изплатени 55,6%.

Програмите на трите страни предвиждат, че средствата могат да се използват за: извеждане от експлоатация и за преработване на отпадъците, за енергийни проекти, свързани с подобряване на енергийната ефективност, за модернизация на енергетиката и за подобряване на сигурността на енергийните доставки, както и за компенсиране на социалните последици и за преквалификация на персонала на затворените мощности.

Румънският евродепутат твърди, че значителна част от средствата са използвани за дейности, които не са свързани с извеждането от експлоатация, предимно за енергийни проекти. Той предупреждава, че е възможно разходите да надхвърлят планираната помощ от ЕС и призовава Европейската комисия да засили контрола върху разходването им, тъй като същинското демонтиране на реакторите ще започне след 2011 г., а за България – след 2012 г.

Вносителят на доклада призовава за увеличаване на проверките и одитите на програмите като при инспекциите се обърне специално внимание дали средствата се харчат по предназначение, как са възлагани обществените поръчки. Сред критериите за оценка той предлага да се добави и евентуални разследвания на европейската агенция за измамите ОЛАФ по такива проекти. Специално за България се предлага да се обедини управлението на програмите за блокове 1 и 2 с 3 и 4, които сега са поверени на държавно предприятие „Радиоактивни отпадъци“ и на АЕЦ „Козлодуй“.

„Условията на програмите за извеждане от експлоатация не бива да се променят, защото това ще доведе до допълнително забавяне на проектите“. Това предупреди българският евродепутат от Групата на социалистите и демократите (С&Д) Ивайло Калфин, който е заместник-член и в двете Комисии на ЕП, които разглеждат доклада и вносител на редица поправки в текста на документа.

Според Ивайло Калфин „е недопустимо да се поставя изискване средствата да се разходват само за демонтажа на блокове, тъй като европейската помощ не компенсира всички загуби от предсрочното затваряне на реакторите“.

Българският евродепутат се противопоставя и „на предрешаването на въпроса за изчерпването на средствата и евентуалното продължаване на помощта от ЕС след 2013 г.“ Той предлага също така от документа да отпадне текста, според който блоковете са затворени, защото са опасни.

„В случая с България разполагаме с авторитетни международни експертизи, които доказват, че затворените реактори отговарят на европейските стандарти за сигурност и че експлоатацията им можеше да бъде удължена. България пое обещание за извеждането им от експлоатация пред ЕС и го спази“, добави Ивайло Калфин.

Българският евродепутат изнесе шокиращи данни за риболовния срив в началото на 1990-те години, дължащ се на разрушаване на естествените екосистеми, огромно замърсяване и прекомерния улов. Специално бе подчертано, че има изчезнали видове риба, които не са възстановени и до сега. В представения пред Комисията по рибарство работен документ е анализирана и геополитическата ситуация в района след разпадането на Съветския съюз, създаването на три нови държави, бивши републики на СССР и прекъсването на съществуващите икономически връзки. Един от най-тежките проблеми в региона остава незаконния улов, липсата на реална координация и сътрудничество между шестте страни около черноморския басейн. От тях само две са държави-членки на ЕС – България и Румъния, които са длъжни да се подчиняват на европейските правила и регламенти за определени квоти, което  ги прави неравностойни спрямо останалите страни, за които тези норми не са задължителни.

Конкретните предложения, които са залегнали в проекта на доклада са свързани с необходимостта от разработването на специална политика за опазването и развитието на рибните ресурси в Черно море  в контекста на управлението на Общата политика по рибарство. Специално бе изтъкнато значението на бъдещо финансиране /чрез Европейския фонд за рибарство/ в следващата бюджетна рамка за аналитична и изследователска работа за екологичното съхраняване на морето и рибните запаси. Според българския евродепутат усилията трябва да са насочени към постигане на споразумение със страните извън ЕС, за да се намери механизъм за сътрудничество между шестте държави – България, Румъния, Турция, Русия, Грузия и Украйна.. Илияна Йотова призова ЕК да излезе с рамков документ, в който да се съчетаят интересите им с тенденция за въвеждане на многогодишни планове за управление на рибните запаси. Едно от най-съществените предложения в доклада е създаването на отделна структура, която специализирано да се занимава с проблемите на Черно море, която да контролира и координира трансграничните риболовни дейности. Такава структура липсва и очевидно сега съществуващата Генерална комисия за рибарството в Средиземно море/  тя би трябвало да се занимава и с Черно море/ не е достатъчна.

В заключение Илияна Йотова посочи, че докладът ще бъде важна част от последователната политика на ЕС за източното партньорство.

От своя страна представителите от Генерална дирекция „Морско дело“на ЕК подчертаха актуалността на доклада. ЕК има засилен интерес към развитието на черноморския регион след приемането на България и Румъния през 2007 година, тъй като Черно море стана  външна граница на ЕС. Според тях докладът допринася за новата стратегия на управление на рибните ресурси, която е в процес на формиране и има важно значение за регионалната политика в тази част на Европа, която не е достатъчно  разработена на европейско ниво.От ЕК подчертаха, че предложенията в доклада допълват усилията на еврокомисаря по рибарство Мария Даманаки за общо споразумение със страните от черноморския басейн извън ЕС за нова политика, гарантираща трайно развитие на рибарството, координирани действия и сътрудничество от взаимен интерес.

Пълните текстове на изказването на Илияна Йотова, както и работния документ за перспективите пред рибарството в Черно море, можете да намерите на интернет страницата на евродепутата –  www.ilyana.info

Мандатът на ЕИБ изтича през октомври, което налага да бъдат определени нови приоритети за работата й, условията за отпускане на заеми и бюджет до 2013 г.

„Радвам се, че основните политически сили в Европейския парламент подкрепиха този амбициозен доклад, който изисква от ЕИБ да отдели много повече внимание на социалните проблеми и на създаването на капацитет за развитие в страните, в които работи. Дейността на банката ще стане много по-прозрачна и ще отчита мненията на местните общности“, заяви след гласуването Ивайло Калфин, който е постоянен докладчик на ЕП за ЕИБ.

В доклада си българският евродепутат предлага на ЕИБ да бъдат отпуснати допълнително 2 милиарда евро за финансиране на проекти, свързани с преодоляване на последиците от климатичните промени.

Ивайло Калфин препоръчва в развиващите се страни банката да работи за намаляване на бедността и за насърчаване на устойчивото развитие; в страните кандидатки за ЕС по проекти за догонване, а в Средиземноморските – за морски и пътни магистрали, проекти срещу замърсяването, за гражданска защита и за изграждане на слънчеви централи.

Докладът въвежда граждански контрол в работата на ЕИБ чрез включването на неправителствени организации в оценката на проектите. Предвижда се и заделянето на повече експерти, които да преценяват как те ще се отразят на екологията, устойчивото развитие, защитата на човешките права и рисковете от конфликти и дали са изпълнени.

В документа, приет от Комисията по бюджети, Ивайло Калфин залага на увеличение на таваните за финансиране до 2013 г., тъй като за някои региони парите са вече на привършване, а в мандата на банката се включват и нови държави.

“Ако таваните не се преразгледат, това ще доведе на практика до намаляване на размера на заемите и отслабване на дейността на банката“, предупреждава зам.-председателят на бюджетната комисия.

Най-голямо увеличение е заложено за Западните Балкани – 9,2 млрд. евро вместо 8,7 млрд, както иска Европейската комисия. По-големи суми се предвиждат и за средиземноморските държави, Източна Европа, Русия и Южен Кавказ, както и за Азия. Друга идея на депутата е ЕИБ да предоставя повече кредити на собствен риск за държави-кандидати за ЕС.

Ако докладът на Ивайло Калфин бъде одобрен от финансовите министри на ЕС, собственият портфейл на ЕИБ до 2013 г. ще бъде увеличен с 1 млрд. евро до 25,8 млрд. евро, а този за обезпечаване на кредитни гаранции от бюджета на ЕС от 27,8 на 29,98 млрд. евро.

ЕИБ работи от 1963 г., като един от инструментите за реализиране на външната политика на съюза, но принципите, от които се ръководи са същите като на всяка инвестиционна финансова институция. В момента 10% от операциите на банката се осъществяват в страните кандидатки (Турция, Хърватия, Македония), в Азия, ЮАР, Латинска Америка, в съседните на ЕС страни от бившия Съветски съюз, в Северна Африка и Близкия изток (65%).

В изказването си българският евродепутат обърна внимание, че заключенията в доклада описват добре „създалата се ситуация със Съвета на ЕС“.

„На 16 декември г-н Коельо е поискал официалните документи от работната група на Съвета за проверките за Шенген за България и Румъния. На 21 декември ЕК вече разполагаше с писмото на Франция и Германия, в което се говори, че приемането на България и Румъния трябва да бъде отложено и се посочваха 3 различни критерия, които нямат нищо общо с техническите критерии за изпълнение на Шенген. Остава впечатлението за вече предрешен въпрос, който обезсмисля изпълнението на задължителните технически критерии. В европейските институции и европейските медии се заговори усилено за проява на двойни стандарти по отношение на България и Румъния . Не е далеч времето, когато бяха приети други страни в Шенген и подобни условия пред тях не съществуваха“, подчерта Илияна Йотова.

Българският евродепутат припомни, че предстои през февруари да бъде оповестен техническия доклад на ЕК за оценка на готовността на България и Румъния за членство в Шенгенското пространство „и там ще се проследи решаването на поставените от Франция и Германия въпроси“. Според Илияна Йотова „създалата се ситуация, поражда много съмнения и коментари, включително и за политически цели във връзка с предстоящите избори във Франция“

„Затова трябва да се върнем там. където е необходимо нашето становище, а именно готовността за изпълнение на двете страни на техническите критерии за приемане в Шенген“, призова Илияна Йотова. Тя подкрепи предложението Комисията по граждански свободи на ЕП „да не се произнесе до момента, в който не получи достъп до цялата информация“.

„Иначе се превръщаме в  хора, които взимат решение, без да знаят за какво става дума“, заяви в заключение българският евродепутат.

Според генералния секретар на ЕК при кандидатите за работа в европейските институции се оценяват както биографиите, така и дали предишният им опит съответства на нуждите на институцията. Хората, които желаят да работят за Европейската комисия, не трябва да прикриват данни от професионалните си биографии, защото при съмнения е възможно провеждането на допълнително разследване. Служителите, които работят с конфиденциална информация се нуждаят и от допълнително разрешително за достъп, което се получава след съвместна проверка с органите за достъп до информация в страната, от която идва служителят.

„От отговора на Катрин Дей е очевидно, че Европейската комисия не допуска ограничаването на права на групи хора. Всеки случай се разглежда по отделно, като основен критерий е опитът на кандидата“, коментира българският евродепутат от Групата на социалистите и демократите (С&Д) Ивайло Калфин, който е член на Комисията по бюджетен контрол.

Народното събрание на Република България прие наскоро декларация, в която призовава посланиците с досиета сами да напуснат постовете си, а външният министър Николай Младенов обяви, че дипломати, работили за бившите тайни служби нямат място в задграничните представителства на България.