ЕС трябва да намери точния баланс в регулацията на извънборсовите пазари на деривативи*, за да не отблъсне фирмите от този вид сделки и в същото време да се избегне оскъпяване на стоките, които се търгуват на тях за крайния потребител.

Около този извод се обединиха участниците в организираното днес от Групата на социалистите и демократите в Европейския парламент изслушване „Прозрачност и енергийни пазари“. Негов домакин беше българският евродепутат Ивайло Калфин, който е докладчик по предложението за регулация на извънборсовата търговия на деривативи, клиринговите къщи и депозитарите в Комисията за промишленост, изследвания и енергетика на Европейския парламент.

Определянето на правила за функционирането на пазарите на деривативи, които се търгуват извън официалните пазари, вече е факт в САЩ и сега ЕС се подготвя също да въведе правила за тази дейност. В обхвата на законодателството попадат сделките над определен обем, който ще бъде определен от новосъздадения Европейски орган за пазарите и ценните книжа.

Предложението, което в момента се разглежда от Европейския парламент, съдържа две съществени нововъведения във функционирането на пазарите на деривативи:

Предвижда се страните, които сключват договори извън официциалните пазари, да бъдат задължени да подават информация за тях в съответния национален депозитар. А също и сделките да преминават през клирингова къща, която поема риска за неизпълнение на договорите или за фалит на една от двете страни.

Надзорът на неофициалните пазари, както и на клиринговите къщи се разделя между националния надзорен орган и Европейския орган за пазарите и ценните книжа в Париж.

„С новата регулация на практика ще бъде намален рискът от този вид сделки и ще се увеличи тяхната прозрачност. Същевременно е важно да се прецени правилно точното дозиране в регламентирането на този вид дейност и там, където не се създава системен риск, да не се допуска свръхрегулация“, коментира Ивайло Калфин.

В момента нефинансови компании, които търгуват със стоки като зърно, метали и петрол, използват деривативите като инструмент за намаляване на собствения си риск. Евентуални регулации, които биха изисквали прекалено скъпи регистрации или високи депозити, биха отказали такива участници на пазара от използването на подобни финансови инструменти, което ще доведе до обратния на търсения ефект, смята евродепутатът.

Затова в становището си от името на Комисията за промишленост, изследвания и енергетика на ЕП, Ивайло Калфин предлага компаниите, които не създават системен риск, да бъдат подложени на по-облекчен работен режим. Според него така те ще могат да се задържат на пазара и няма да са принудени да прехвърлят допълнителната финансова тежест върху крайните потребители.

*           Деривативите са договори, чиято цена зависи от други активи – акции, облигации, борсови стоки, валути и лихвени проценти. Тъй като сделки с деривативи не се отчитат, е трудно да се прецени какъв е техният дял, но различни източници посочват, че около 10% от световната търговия се извършва чрез този вид финансови инструменти.  64 вида продукти се търгуват на деривативните пазари. Предполага се, че обемът на световния пазар на деривативи е около 684 трилиона долара (към юни 2008 г.)