ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ

• Изразител на интересите на гражданите на ЕС
Европейският парламент (ЕП) е една от основните институции на европейската интеграция и едно от най-ярките проявления на същността на ЕС като наднационално обединение от нов тип. ЕП е изразител на интересите на европейските граждани и основна форма на демократична организация, върху която почива институционалната система на Съюза. Понастоящем заедно със Съвета той осъществява „законодателната власт“ в ЕС, като има също сериозни правомощия по отношение на европейския бюджет, както и относно формирането и контрола на изпълнението на политиките на Съюза.

• Развитие на ЕП в хода на интеграционния процес
Мястото и ролята, който има днес ЕП в институционалния модел на ЕС са продукт на продължителна еволюция и непрестанна борба от страна на Парламента за утвърждаването му като основна институция на интеграционната система наравно с Комисията и Съвета на министрите. В началния етап на европейска интеграция ЕП няма този институционален мащаб и тежест, с които се характеризира понастоящем. До края на 70-те години Парламентът е по същество една асамблея от представители на националните парламенти на държавите-членки, като правомощията му се ограничават до приемането на консултативни становища относно проектите за нормативни актове, чието окончателно съдържание се определя от Съвета на министрите, без той да е обвързан със зачитане на изразеното от Парламента становище. В бюджетната сфера Европейският парламент има по-осезаемо присъствие още от началото на 70-те години по силата на т.нар. бюджетни споразумения, които допълват учредителните договори на Европейските общности.
Значението на ЕП в институционалната система на европейската интеграция нараства постепенно с въвеждането на преки избори за членове на Парламента, въвеждането на нови нормотворчески процедури с Единния Европейски акт от 1986 г. и Договорът от Маастрихт от 1992 г., както и като следствие от разширяване случаите, в които европейските нормативни актове се приемат с квалифицирано мнозинство от Съвета на министрите.

• Състав и избори за ЕП
Първите преки избори за ЕП са проведени на 7 и 10 юни 1979 г. Мандатът на един състав на Парламента е 5 години. Изборът на членовете на ЕП се осъществява по пропорционална система, като конкретния модел на пропорционален избор се урежда от всяка държава-членка. Към настоящия момент ЕП е съставен от 785 членове, в това число 18 представители от България. Различните държави-членки излъчват различен брой представители, като броя на представителите от всяка държава членка е определен в учредителните договори при относителна пропорция спрямо нейното население. При следващите редовни избори за Европейски парламент през 2009 г. съставът на Парламента ще бъде редуциран до 736 членове, като България ще излъчва 17 представители.

• Правомощия на ЕП
1. Нормотворчески правомощия
ЕП осъществява съвместно със Съвета на министрите нормотворческата функция в институционалната система на ЕС. Той приема заедно със Съвета на министрите основните нормативни актове на правото на ЕС, като степента на участие на Парламента в определяне на крайното нормативно решение варира според вида на прилаганата нормативна процедура и областта, в която се приема съответния акт. Най-съществена е ролята на ЕП при процедурата на съвместно приемане на решения, където по същество нормативният акт не може да бъде приет против волята на Парламента, а най-ограничена – при процедурата на съгласуване, където консултирането на ЕП е задължително, но Съветът не е обвързан да се съобрази с приетото от Парламента становище.

2. Бюджетни правомощия
ЕП има сериозна тежест при приемането на бюджета на ЕО (ЕС). Той има определяща роля при приемане на незадължителните разходи (разходи за функциониране на институциите, текущи разходи по дейности и програми на ЕС, като Европейския социален фонд, Фонда за регионално развитие и др.). ЕП се произнася и по задължителните разходи (разходите, произтичащи пряко от норми на договорите, като разходите по общата селскостопанска политика например), като последна дума по тях има Съветът на министрите. ЕП има и правото да отхвърли проекта за европейски бюджет в неговата цялост с абсолютно мнозинство от всичките си членове и не по-малко от две трети от подадените гласове.

3. Правомощия по формиране и контрол на политиките на ЕС

ЕП има съществена роля и относно формирането и контрола над изпълнението на политиките на ЕС.
• Извън кръга на случаите, при които Парламентът може да влияе пряко върху определянето на политиката на Съюза в една или друга област, чрез участието си в приемането на нормативни актове, ЕП осъществява сериозно влияние и чрез приемането на становища, декларации, резолюции по различни политически въпроси.
• Политическата роля на ЕП нараства и в резултат на правото на утвърждава Председателя и състава на Европейската комисия, както и да гласува недоверие на Комисията с мнозинство две-трети от участвалите в гласуването членове на Парламента.
• Парламентът упражнява и общ политически контрол над изпълнението на политиките на Съюза чрез въведения механизъм на устни и писмени въпроси до Съвета и Комисията относно тяхната дейност.
• Ценен инструмент за контрол е и правото на ЕП да формира анкетни комисии и да провежда проверки относно изпълнението на европейското законодателство и политики.
• Способ за разгръщане контролната дейност на Парламента представлява и механизмът на петициите на гражданите, по реда на който ЕП получава информация за много конкретни проблеми в изпълнителната дейност в Съюза.
• Контролната функция на ЕП се допълва и от правото му да избира Европейският омбудсман, натоварен с проверка по жалби на гражданите за случаи на нарушения в дейността на европейската администрация.
• Във връзка с контролните правомощия на Парламента е и правото му да сезира Съда на Европейските общности по реда на производството за отмяна на неправомерни актове и на производството за установяване на неправомерно бездействие на европейските институции, както и по реда на искане за становище относно сключвани от Съюза международни договори.

• Вътрешна организация на ЕП
Официално седалище на Европейският парламент е Страсбург, Франция, където Парламентът провежда своите редовни заседания. Същевременно парламентарните комисии и извънредните заседания на ЕП се провеждат в Брюксел. Там се намира и основната част от неговата администрация, с изключение на Генералния секретариат, който е в Люксембург.
ЕП избира председател и 14 заместник-председатели за срок от две и половина години, които формират Бюрото на ЕП. То решава основни въпроси, свързани с администрацията и вътрешната организация на Парламента. Предложенията за дневен ред се определят от Председателя на Парламента и Председателите на политическите групи, които формират т.нар. Конференция на председателите.
Членовете на ЕП се организират в политически групи, съобразно политическите тенденции и партии, към които принадлежат. Не могат да бъдат формирани групи на национална основа. За създаването на политическа група е необходимо участието на поне 20 представители, от не по-малко от една пета от държавите-членки. Към настоящия момент са формирани осем политически групи:
• Европейска народна партия-Европейски демократи – 277 членове;
• Партия на европейските социалисти – 218 членове;
• Алианс на либералите и демократите за Европа – 105 членове;
• Европа на нациите – 44 членове;
• Зелени – Европейски свободен алианс – 42 членове;
• Единна европейска левица – Северна левица – 41;
• Независимост и демокрация – 23 членове;
• Идентичност, традиция, суверенитет – 20 членове.

Особено важна роля в работата на Европейския парламент имат парламентарните комисии, в които се подготвят и до голяма степен решават актовете, които след това Парламентът утвърждава в пленарно заседание. Съставът на парламентарните комисии се формира пропорционално на числеността на политическите групи в ЕП.