Председатели на Групата на социалистите в ЕО

1953 Ги Молет (СФИО, Франция)
1956 Хендрик Фаят (Социалистическа партия, Белгия)
1958 Пиер Лапи (СФИО, Франция)
1959 Вили Биркелбах (ГСДП, Германия)
1964 Кат Стробел (ГСДП, Германия)
1967 Франсис Валс (СФИО, Франция)
1974 Георг Спенал (Социалистическа партия, Франция)
1975 Лудвиг Фелермайер (ГСДП, Германия)
1979 Ернест Глини (Социалистическата партия, Белгия)
1984 Руди Арнд (ГСДП, Германия)
1989 Жан-Пиер Кот (Социалистическа партия, Франция)
1994 Паулин Грийн (Партия на лейбъристите, Великобритания)
1999 Енрике Барон Креспо (Испанска социалистическа партия)
2001 Енрике Барон Креспо (Испанска социалистическа партия)
2004 Мартин Шулц (Социалдемократическа партия, Германия)

История на Групата на социалистите в Европа

Историята на Групата на Европейските социалисти може да се проследи до 1950 година, когато Социалистическия интернационал участва в обсъжданията на плана на Роберт Шуман за Европейска общност за въглища и стомана. Две години по-късно Пол-Хенри Спаак, член на Социалистическата партия на Белгия, е избран за първия председател на Общата асамблея на Европейска общност за въглища и стомана. Сформира се Социалистическа Група в Общата асамблея на Европейска общност за въглища и стомана, а за неин председател е избран Хендрик Фаят, също член на Социалистическата партия в Белгия.

Създават се Бюро и Секретариат за вътрешна координация в Люксембург. За следващи председатели на Групата са избрани Пиер Лапи от Франция (1958 г.) и Вили Биркелбах от Германската социалдемократическа партия, година по-късно.

През 60-те години Европейската парламентарна асамблея се преименува на Европейски парламент. Правят се първите опити да се създаде обща Европейска социалистическа програма на Европейските социалистически партии в EO.

Кат Стробел от Германия и Франсис Валс от Франция са избрани за председатели на Групата съответно през 1964 и през 1967 г.

През 1973 г. е извършено първото присъединяване на Дания, Ирландия и Великобритания към Евросъюза.

Същата година разширен Конгрес на Социалистите в Бон приема резолюция върху социалната политика в EO и се създава Конфедерация на социалистическите партии в EO. Резолюцията върху социалната политика подчертава няколко политически приоритета, между които са правото на справедлива работа, както и повече демокрация и равенство в европейската икономика. Създаването на Конфедерацията на социалистическите партии в ЕО цели да се засили сътрудничеството между партиите членки.

През 1975 г. за председател на ЕП е избран представителят на френската социалистическа партия и бивш председател на Групата на социалистите Георг Спенал.

Първите преки избори за Европейски парламент се провеждат през 1979. На тях Социалистическата Група затвърждава важната си роля и печели 113 от 411 места.

През 1980 г. Конгресът в Люксембург одобрява първия статут на Конфедерацията на социалистическите партии.

Конгрес, проведен в Люксембург през 1984 г., приема общ социалистически манифест за предстоящите европейски избори. Манифестът предлага разрешаване на икономическата криза чрез обвързване на индустриалната продукция, защитата на важни социални предимства и на борбата за по-добър стандарт на живот. Предложенията са :

- Координация на държавните инвестиции и монетарни политики в ЕС,
- Обща индустриална и научна политика,
- Обща политика за опазването на околната среда,
- Реформа на общата земеделска политика, целяща премахването на свръх производството,
- Структурните политики на ЕС да подпомагат селското развитие и да се увеличи помощта на ЕС за развиващите се страни,
- Обща рамка на Европейската външна политика и на политиката на отбрана,
- Разширяване на ЕС и институционални реформи, засилващи ролята на Европейския парламент.

През 80-те години се извършват второто и третото разширяване на ЕО. Четиринадесетата конференция на Конфедерацията на социалистическите партии се провежда в Мадрид през 1986 г., за да отбележи членството на Испания и Португалия.

Шестнадесетият Конгрес на Конфедерацията на социалистическите партии в ЕО (1989 г.) приема общ социалистически манифест за европейските избори. Шестте основни цели на манифеста за европейските избори през 1989 г. са:
- обединена Европа с общ вътрешен пазар,
- просперираща Европа с координирани икономически политики,
- плурализъм и борба срещу безработицата,
- демократична Общност с високи социални стандарт,
- защита на околната среда,
- засилване на влиянието на Европейския Парламент,
- по-отговорна роля на Европа в областта на външната политика и политиката на отбраната.

В третите преки избори за Европейски парламент социалистите печелят 180 места от общо 518 и се превръщат в най-голямата политическа група в ЕП.

Същата година Енрике Барон Креспо (Испанска социалистическа партия) е избран за председател на ЕП.

Конгрес, проведен в Берлин след падането на берлинската стена, приема мерки за реформиране на Конфедерацията на социалистическите партии. Сред промените са нови преговори за статута; засилено сътрудничество с партиите от Централна и Източна Европа; по-ефективен Секретариат и засилване на ролята на срещите на партийните лидери.

90-те години остават в историята с подписването на Договорите от Маастрихт и от Амстердам. Европейските общности се сливат в Европейски съюз.

През 1992 г. Конфедерацията на социалистическите партии се преобразува в Партия на европейските социалисти и приема Декларацията от Хага.

След като Договорът от Маастрихт налага рамката за политически партии на европейско ниво, Конфедерацията на социалистическите партии вече е в състояние да мобилизира мнозинство от делегати да подкрепят трансформирането на Конфедерацията в Партия на европейските социалисти. Подчертаването на значимостта на смяната на името е съпроводено с решението за мажоритарно гласуване в случаите, когато Съветът на министрите на ЕС прилага мажоритарен избор.

Първият конгрес на новата Партия на Европейските социалисти приема Декларацията от Хага, която е представена като програма от десет точки за бъдещата работа на Партията на европейските социалисти. Програмата подчертава традиционните и новите социалистически ценности, като общи стратегии за заетост, икономическо и социално сближаване, опазване на околната среда, демокрация и толерантност. Предложенията за налагане на обща външна и вътрешна политика са преразгледани и доразработени.

По-късно същата година е оповестен първият манифест на Партията на европейските социалисти. Документът се базира на Програма за действие в седем области:

- създаване на работни места и същевременно насърчаване на социалното сближаване;
- популяризиране на равенството между половете;
- защита на околната среда и потребителите;
- създаване на мир и сигурност чрез взаимно сътрудничество;
- регулиране на имиграцията и същевременно обезсърчаване на расизма;
- борба с организираната престъпност и усилия за демократизация.

На четвъртите преки избори за Европейски парламент през 1993 г. социалистите печелят 215 места от общо 626. След изборите Парламентарната група на ПЕС е най-многобройната и най-сплотената Група в Европейския парламент.

През 1994 г. Паулин Грийн от Партията на лейбъристите във Великобритания е избрана за председател на Групата, а през 1999 г. позицията заема Енрике Барон Креспо

Същата година комисията ‘Сантер’ подава оставка след разследване и разкриване на доказателства за злоупотреби. ЕК подава оставка малко преди в ЕП да бъден гласуван вот на недоверие. Впоследствие, Парламентът одобрява с мнозинство предложението на Съвета на министрите да номинира Романо Проди за председател на новата Комисия. Това събитие е в съответствие с компетенциите, дадени на Парламента от Договора от Амстердам и маркира едно ново постижение за Европейския парламент и по-специално за усилията на Групата на социалистите за изкореняване на корупцията и неефективността при реформиране на администрацията на Европейския съюз.

На срещата си през март 2000 г. в Лисабон лидерите на държавите членки на ЕС се обединяват около една нова стратегическа цел за ЕС – до 2010 г. да се изгради най-конкурентноспособната икономика в света. От тогава Европейският парламент е приел редица икономически документи, насочени основно към отваряне на пазарите за различни стоки и услуги. Групата на социалистите търси начини главно да хармонизира либерализацията с мерки отнасящи се до защита на потребителите, работниците, околната среда и основните обществени услуги.

На 1 януари 2002 г. новите евро-монети и евро-банкноти влизат в обръщение в 12 държави: Австрия; Белгия; Финландия; Франция; Германия; Гърция; Ирландия; Италия; Люксембург; Холандия; Португалия и Испания. От 1 март, след изтичане на междинния период, еврото става основната валутна единица в тези страни. За европейските социалисти еврото е от особена необходимост за постигане на единен пазар и за развитието на устойчив икономически растеж, висококвалифицирани работни места и социално сближаване на европейските граждани.

На 12 и 13 декември 2002 г. Европейският съвет заседава в Копенхаген и взима решение да започне в края на 2002 г. преговори за присъединяване със следните държави: Кипър, Чехия, Естония, Унгария, Латвия, Литва, Малта, Полша, Словакия и Словения. Съюзът очаква да приветства на 1 май 2004 г. с „Добре дошли“ новите държави членки.

В съответствие с това решение, Групата на социалистите решава да създаде Програма „Вили Бранд“, за да подпомогне следващото разширяване на ЕС. Целта е то да засили сътрудничеството между братските социалистически партии в Европа и насърчи обмяната на информация между настоящите и бъдещите членове на Съюза. Мотото на Програмата за разширяване на Групата на ПЕС е вдъхновено от думите на германския социалдемократ и носител на Нобелова награда за мир Вили Бранд: „Заедно за една обединена Европа на мира, просперитета и стабилността.“

През 2003 г. Групата на социалистите чества своя 50 годишен юбилей. В своите първи 50 години Групата е имала 13 председатели, от които 2 жени. Честването, на което присъстват повечето от най-изявените представители на „социалистическото семейство“, преминава под мотото „Горди с миналото, уверени в бъдещето“.

На 19 март 2003 г. Европейският парламент приема доклад, с който дава зелена светлина за присъединяването на Кипър, Чехия, Естония, Унгария, Латвия, Литва, Малта, Полша, Словакия и Словения през 2004 г. Докладчици социалисти са: Жак Пос за Кипър, Гари Титли за Чехия, Реино Пасалина за Естония и Латвия, Ханес Свобода за Унгария, Йоанис Соуладакис за Литва и Малта, Магдалене Хоф за Полша, Ян Маринус Виерсма за Словакия и Деметрио Волчич за Словения.

На 4 октомври 2003 г. в Рим се провежда откритата сесия на Междуправителствената конференция. Нейната главна задача е приемането на крайния текст на първата Конституция на ЕС. Няколко страни членки призовават за промени в проектоконституцията, предложена от Европейският Конвент през юли с. г. Германският социалист Клаус Хeнш е един от двамата представители на Европейския парламент в Междуправителствената конференция. Той заявява: „Ние подкрепяме крайния пакет не само с мислите си, но и с нашите сърца. Ние социалистите постигнахме много. Новият проект е много по-балансиран от всички до сега. Ние можахме да отдадем по-голямо значение на социалните и екологични аспекти.“

Глобалният прогресивен форум е съвместна инициатива на Партията на европейските социалисти, Парламентарната Група на ПЕС и Социалистическия интернационал. Срещата се провежда в Европейския парламент в Брюксел, от 27 до 29 ноември 2003 г. Повече от 1 500 политици, лидери и представители на неправителствени организации, търговски сдружения, бизнес и научни среди от цял свят посещават форума ‘Прогресивни Глобални проекти’. Тяхната цел е овладяване бързото развитие на глобализацията в полза на всички хора, давайки на Глобалната прогресивна общност място за срещи и контакти, чрез които всички политически и неполитически прогресивни сили да успеят да споделят идеи и опит.

Форумът се занимава с 18 глобални основни проблема: Целите на хилядолетието на ООН; Повече и по-добра работа; Търговия и бедност; Бедност, околна среда и природни ресурси; Борбата със СПИН, Oбразование, наука и технологии; По-голяма глобална сигурност, Международна миграция, Културни противоречия, Човешки права и Демокрация, Общи обществени блага, Общи финанси, Реформа на ООН, Реформа на Международния валутен фонд и Световната банка; Регионална интеграция, Европа в света; Обща социална отговорност и Младежта и глобалния прогрес.

На 1 май 2004 г. десет нови страни се присъединяват към ЕС: Кипър, Чехия, Естония, Унгария, Латвия, Литва, Малта, Полша, Словакия и Словения. Преди първата пленарна сесия на вече разширения ЕС на 3 май в Страсбург, Групата на Европейските социалисти отпразнува събитието, като кани на извънредна сесия комисаря по разширяването Гюнтер Ферхойген, бившите министър-председатели на Унгария, Джулия Хорн, и на Финландия – Пабло Липонен. Поканените обменят своите спомени от процеса на разширяването, към който Групата на Европейските социалисти винаги е оказвала своята пълна подкрепа, както и своите възгледи за бъдещето на Европа от 25 националности.

На изборите през юни 2004 г. Групата на социалистите печели 200 места в ЕП. Нейните членове вече представляват избиратели от 23 страни членки.

На 18 юни 2004 г. Междуправителствената конференция постига споразумение за крайния текст на конституционния договор. Президентът на Европейските социалисти Енрике Барон Креспо, приветства новата Европейска конституция като „съществена стъпка към една по-силна и по-ефективна Европа“.

“Конституцията обяснява ясни, всеобщи ценности, които ще обединят бъдещите действия и политика на общността. Включвайки Хартата с Фундаменталните права, тя отстоява нашите граждански права. Конституцията улеснява работата на Съюза и в същото време създава по-демократичен и по-силен ЕП, давайки една нова роля на националните парламенти. По-специално, назначаването на Министър на външните работи би дал на ЕС един по-силен глас в световните дела.“

Барон Креспо подчертава, че ЕП ще има по- голяма власт – избор на Председател на Европейската комисия, законодателна роля за приемането на 95% от Европейското законодателство.

Той обобщава, че „конституцията трябва да се съхрани, като една добра основа, на която бихме могли да работим за нещо повече от социална Европа.“

На 5-ти юли 2004г. Групата на Европейските социалисти избира убедително със 158 гласа „за“ срещу 21 „против“ Мартин Шулц за свой председател. В речта си новият председател ясно формулира намерението си да бъде достоен лидер на една “горда и силна“ Група на Европейските социалисти от 200 депутати от 23 страни членки в следващите 2.5 години. Резултатите от изборите в Европейския парламент през юни 2004 г. сочат, че „избирателите от цяла Европа настояват членове на Социалистическите и Социалдемократическите партии да работят за тях и да защитават техните интереси срещу негативните последствия от глобализацията. Наша задача е да оправдаем тези очаквания“.

Шулц подчертава: „Наше задължение като социалдемократи е да отстояваме свободата и демокрацията в Европа. Ще работим упорито да постигнем точно това“.

На учредителната сесия на ЕП на 20 юли 2004 г. членовете на парламента избират Жозеп Борел Фонтелес, член на Групата на Европейските социалисти, за президент на Европейския парламент за период от две години и половина.

Той изтъква във встъпителната си реч, че ще бъде Президент на всички членове на Европейския парламент. Той посочва, като „непосредствен приоритет“ да говори за Европа на европейците чрез процеса на ратификация на Конституцията.

През 2005 г. 12 страни одобряват Проектът за Конституция. Гласоподавателите в Холандия и Франция обаче гласуват „против“ на референдумите с двете страни. Въпреки множеството причини за този вот „против“, представителите на Групата на социалистите, съвместно с други европейски ръководители, признават, че един по-добър диалог с хората от цяла Европа е крайно необходим като потвърждение, че, каквито и следващи стъпки да се предприемат за развитието на Европейската общност, това трябва да става в тясно сътрудничество с всички граждани.

На 16 май 2006 г. председателят на Групата на социалистите Мартин Шулц призовава председателя на Европейската комисия Жозе Мануел Барозо да съдейства по-активно за ратификацията на текста на Конституцията, от който ЕС се нуждае, за да посрещне предизвикателствата на разширяването, както и очакванията на своите граждани.

Мартин Шулц заявява: „Обикновеният европейски гражданин, мъж или жена, се нуждае от по-ефективен, по-социален, по-прозрачен и по-функционален Европейски съюз. Те желаят по-добро законодателство и администрация и искат справедливо разпределяне на задачите между ЕС и страните членки. В резултат на това всички ние се нуждаем от Конституцията и ще работим за нейната ратификация.“

Редица специфични законодателни въпроси се обсъждат в ЕП през 2006 г., включително и предложението за директивата ‘REACH’, касаеща регистрирането, оценката и издаването на разрешения за химически продукти. Групата на социалистите успява да направи производители и вносители отговорни за анализа на техните химикали, доказващ дали те са безопасни и дали тяхната употреба е необходима и строго контролирана.

В сферата на услугите, социалистите в Европа застъпват позиция за силен растеж и повече работни места, като в същото време се осигурява реална защита от нелоялна конкуренция, причинена от различия в заплащането и социалното осигуряване.

Достъпът до висококачествени обществени услуги е ключов политически въпрос. Добри училища и болници, питейна вода, сигурен и надежден транспорт и енергия, например, фигурират в повечето дефиниции за качеството на живот.

Групата на Европейските социалисти винаги е приветствала присъединяването на България и Румъния към ЕС на 1 януари 2007 г. и ЕП следва тази линия.

Днес, когато двете държави са членки на Съюза, Групата на социалистите в ЕП наброя ва 218 души и е втората политическа сила в парламента. Групата има силно влияние по всички въпроси, които се обсъждат в ЕС.